Вървя по малката уличка „Арнолди”, почти в самия център на град Бяла, и мисля за него – генералът на бял кон, донесъл свободата на моите прадеди. От дистанцията на времето ония години ми изглеждат като приказка. Приказка с много герои, истински герои. Приказка в която има и добро и зло, често преливащи се...
Руско-турската война е обявена. На 26 срещу 27 юни руските войски преминават река Дунав при град Свищов. Само генерал с дългогодишен военен опит и множество високи отличия за храброст, какъвто е Александър Арнолди, може да се справи с особено важната задача, да пази от изненади левия фланг на настъпващата на юг руска армия. Бъдещето на Арнолди като военен е предопрнеделено още от самото му раждане.Роден на 21 април 1817г. в семейството на известния артилерийски генерал Иван Каролович Арнолди. Бащата участва във всички войни на Русия с Наполеон. И въпреки че в една от битките загубва левия си крак продължава да служи в кавалерията до края на живота си. При такъв баща-герой Александър Арнолди няма как да не стане военен. Завършва Петербургския пажски корпус през 1837г. като получава чин корнет. Интересува се от литература и живопис. Рисува повече от добре. Служи заедно с Лермонтов в Гродненския хусарски полк, като е и заедно с него в Кавказ по време на дуела и смъртта му. Арнолди е племенник на декабриста Николай Лорера и доведен брат на Александър Смирнов, на когото Лермонтов посвещава свое стихотворение. Отношенията между Лермонтов и Арнолди не са особено добри, но поета не е симпатичен и на останалите си колеги. Смятан е от съвременниците си за горд, необщителен, обичал да се подиграва, държал се дръзко, правел обидни забележки. Александър Арнолдине е учуден,че Мартинов убива Лермонтов на дуел, пише генералът в своите спомени. Отношенията между тях са били доста обтегнати, а и ако не Мартинов, все някой е щял да убие поета. Спомените на Арнолди за Лермонтов са най-ценни с фактологичния си материал за живота на Гродненския полк. Запазени са множество скици на паметните Лермонтовски места.
По време на Кримската война от 1853-1856г. Александър Арнолди е в състава на руските войски, които охраняват Балтийското крайбрежие. По-късно през 1868г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Освободителната война от 1877-1878г. като командир на І бригада на ХІІ кавалерийска дивизия, след схватка с турците при с. Ценово освобождава Бяла на 5 юли 1877г. като нашият град става второто освободено селище след град Свищов. След това под негово командване войските продължават да се бият с врага при селата Обретеник, Иваново, Щръклево. По-късно на 5 септември 1877г. участва в боевете при Кацелово. За проявена храброст в тези сражения Арнолди е награден със златна сабя с надпис „За храброст”. В края на септември същата година е назначен за командир на ІV кавалерийска дивизия в отряда на генерал Гурко. Взема участие в боевете при Долни Дъбник и Телиш. За проявена храброст получава орден „Св. Владимир” ІІ степен с мечове.
При Плевен и зимното преминаване на Стара планина Арнолди обезпечава с войските си десния фланг на отряда на генерал Гурко. За проявен героизъм отново е награден. Този път с орден „Бял орел” с мечове.
От 10 януари до края на юли 1878г. Александър Арнолди е военен губернатор на София, след което заминава за Русия. Умира през 1898г.
В знак на признателност беленчани назовават на негово име една улица, близо до центъра на града, между улиците „Георги Бенковски” и „Хаджи Димитър”. А 5 юли остава една от най-светлите дати в историята на Бяла.
Татяна Йорданова
уредник в музей”Освободителна война” Бяла
Няма коментари:
Публикуване на коментар