сряда, 21 декември 2011 г.
събота, 3 декември 2011 г.
ЦВЕТЯ ЗА НИКОЛАЙ ПИРОГОВ
Николай Пирогов: Като човек на миналото, минавайки мимолетното настояще, пия за светлото бъдеще!
"Войната е травматична епидемия." - Не съм срещал по-кратко, по-точно и ясно определение на войната. Казал го е преди 150 години великият хирург на планетата Земя Николай Иванович Пирогов. Великият доктор на Русия и на България.
Родил се е на 13 ноември 1810 г. в Москва като тринадесетото от общо четиринадесетте деца на своята майка. Гениалността на Пирогов проличава още в ранна възраст. На 14 години е приет да учи медицина. На 18 години вече е лекар. Тогава най-способните завършили лекари ги изпращали в прославения университет в Дерпт (сега Тарту) - Естония, а оттам в Париж и Берлин. В Дерпт през 1832 г. Пирогов защитава докторска дисертация на латински, знаел е и основните европейски езици. На 22 години той вече върви по трудния път на славата.
Николай Иванович много точно е определил, че голям хирург може да бъде този, който познава в детайли човешката анатомия. След преминаването си на работа в Петербург за времето от 1843-та до 1859-а година той издава 5 големи научни тома с илюстрации на атласи по анатомия - ненадминато и до днес постижение! Например в атласа "Ледена анатомия" има 1000 рисунки на органите на човешкото тяло.
Н.И. Пирогов е вървял като участник и по пътищата на големите войни през 19-ото столетие: Кавказката (1847 г.), Кримската (1853-1856 г.), Френско-пруската (1870-1871 г.), Руско-турската (1877-1878 г.). И днес се смята, че Пирогов е създател на военно-полевата хирургия. Неговият знаменит труд "Основни положения на моята полева хирургия" е вечно актуален. Той първи през 1847 г. прилага етерна обща наркоза във военни условия. Пак за първи път, вместо осакатяващи операции, употребява неподвижни гипсови превръзки. Това откритие се прилага успешно и сега, разбира се, доразвито с новите постижения. Великият хирург предложил и осъществил на практика много нови оперативни интервенции, които и днес се наричат пироговски. И най-забележителното - първи в света извършил присаждане на кост. Четвърт век преди Луи Пастьор приема, че заразата се предава от болен на болен и въвежда предпазни мерки против нагнояването на раните. Така се създават предпоставки за всички открития на Пастьор. В болниците, където работи Пирогов, изчезват такива опасни зарази като червен вятър, гангрена, сепсис (отравяне на кръвта). Той използва за обеззаразяване хлорна вода и йодна тинктура, които са твърде популярни и днес. Пирогов за първи път в историята на руската и световната медицина привлича милосърдни сестри в театъра на военните действия. Един от аргументите му за това е, че женската ласка към болния и ранения не може да бъде заменена с нищо!
През 1862 г. докторът посещава тежко ранения в крака от куршум Гарибалди. Преди него 17 италиански и лондонски лекари се мъчат да открият куршума. Не успяват. Пирогов единствен извършва това и смъртоносният метал е изваден. По-късно Гарибалди благодари на великия хирург с писмо.
Николай Иванович е смятал, че вземането на пари от болен е "богопротивно". Безплатно е работил като консултант в 4 големи болници. Бил е и технически директор на завод за хирургически инструменти.
През 1856 г. Пирогов публикува статията си "Въпросите на живота". В нея той проповядва, че образованието не е път към охолен живот, а борба с пороците на обкръжаващата околна среда, че във възпитанието и обучението на децата не трябва да има привилегии. Изумително за средата на ХIХ век, нали! Колкото до привилегиите, тях ги има и в началото на ХХI век, стига само да погледнете властниците...
Заради изказвания против монархията и официалната власт Пирогов е освободен от държавна работа и 16 години до смъртта си живее в с. Вишня, Украйна (до гр. Виница.) Тук той лекува болни от цяла Русия и Украйна. Руският император Александър II се сеща за него по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Самият император е в България през август 1877 г. Пирогов като ненадминат хирург и организатор е нужен на фронта на военните действия. По време на войната в страната ни са проф. Боткин - личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия, проф. Склифасовски - световно известен хирург, проф. Ерисман - създател на руската медицинска хигиенна наука. Макар и 67-годишен, Пирогов приема да пристигне в България при условие, че му бъдат дадени неограничени права на действие. Неговото желание е удовлетворено. На 10 октомври 1877 г.
докторът идва в България в с. Горна Студена Плевенско, където е главната квартира на руското командване. Незабавно започва мащабната си дейност, като обследва, организира, проверява ефективността на лечението, занимава се с войнишкото облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминал с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета руска площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира и много българи.
През декември 1877 г. Пирогов се завръща във Вишня, за да бъде отново забравен. В малкото селце умира през 1881 г. Признателни българи издигат в негова чест 26 обелиска
3 ротонди и един паметник в Скобелевия парк в Плевен. В с. Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден парк-музей "Н.И. Пирогов". Най-престижното лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Н.И. Пирогов. Днес "Пирогов" означава поредния спасен човешки живот...
Ненапразно всички наричат хората с бели престилки от тази болница пироговци. И това е най-голямото признание към великия доктор.
На последния си юбилей през 1881 г. Н.И. Пирогов вдига тост: "Като човек на миналото, минавайки мимолетното настояще, пия за светлото бъдеще!"
Останалото е мълчание!
Д-р Кънчо Марангозов
Абонамент за:
Публикации (Atom)
