сряда, 21 декември 2011 г.

РИСИ Русская Болгария RISS

събота, 3 декември 2011 г.

ЦВЕТЯ ЗА НИКОЛАЙ ПИРОГОВ


Николай Пирогов: Като човек на миналото, минавайки мимолетното настояще, пия за светлото бъдеще!

"Войната е травматична епидемия." - Не съм срещал по-кратко, по-точно и ясно определение на войната. Казал го е преди 150 години великият хирург на планетата Земя Николай Иванович Пирогов. Великият доктор на Русия и на България.
Родил се е на 13 ноември 1810 г. в Москва като тринадесетото от общо четиринадесетте деца на своята майка. Гениалността на Пирогов проличава още в ранна възраст. На 14 години е приет да учи медицина. На 18 години вече е лекар. Тогава най-способните завършили лекари ги изпращали в прославения университет в Дерпт (сега Тарту) - Естония, а оттам в Париж и Берлин. В Дерпт през 1832 г. Пирогов защитава докторска дисертация на латински, знаел е и основните европейски езици. На 22 години той вече върви по трудния път на славата.
Николай Иванович много точно е определил, че голям хирург може да бъде този, който познава в детайли човешката анатомия. След преминаването си на работа в Петербург за времето от 1843-та до 1859-а година той издава 5 големи научни тома с илюстрации на атласи по анатомия - ненадминато и до днес постижение! Например в атласа "Ледена анатомия" има 1000 рисунки на органите на човешкото тяло.
Н.И. Пирогов е вървял като участник и по пътищата на големите войни през 19-ото столетие: Кавказката (1847 г.), Кримската (1853-1856 г.), Френско-пруската (1870-1871 г.), Руско-турската (1877-1878 г.). И днес се смята, че Пирогов е създател на военно-полевата хирургия. Неговият знаменит труд "Основни положения на моята полева хирургия" е вечно актуален. Той първи през 1847 г. прилага етерна обща наркоза във военни условия. Пак за първи път, вместо осакатяващи операции, употребява неподвижни гипсови превръзки. Това откритие се прилага успешно и сега, разбира се, доразвито с новите постижения. Великият хирург предложил и осъществил на практика много нови оперативни интервенции, които и днес се наричат пироговски. И най-забележителното - първи в света извършил присаждане на кост. Четвърт век преди Луи Пастьор приема, че заразата се предава от болен на болен и въвежда предпазни мерки против нагнояването на раните. Така се създават предпоставки за всички открития на Пастьор. В болниците, където работи Пирогов, изчезват такива опасни зарази като червен вятър, гангрена, сепсис (отравяне на кръвта). Той използва за обеззаразяване хлорна вода и йодна тинктура, които са твърде популярни и днес. Пирогов за първи път в историята на руската и световната медицина привлича милосърдни сестри в театъра на военните действия. Един от аргументите му за това е, че женската ласка към болния и ранения не може да бъде заменена с нищо!
През 1862 г. докторът посещава тежко ранения в крака от куршум Гарибалди. Преди него 17 италиански и лондонски лекари се мъчат да открият куршума. Не успяват. Пирогов единствен извършва това и смъртоносният метал е изваден. По-късно Гарибалди благодари на великия хирург с писмо.
Николай Иванович е смятал, че вземането на пари от болен е "богопротивно". Безплатно е работил като консултант в 4 големи болници. Бил е и технически директор на завод за хирургически инструменти.
През 1856 г. Пирогов публикува статията си "Въпросите на живота". В нея той проповядва, че образованието не е път към охолен живот, а борба с пороците на обкръжаващата околна среда, че във възпитанието и обучението на децата не трябва да има привилегии. Изумително за средата на ХIХ век, нали! Колкото до привилегиите, тях ги има и в началото на ХХI век, стига само да погледнете властниците...
Заради изказвания против монархията и официалната власт Пирогов е освободен от държавна работа и 16 години до смъртта си живее в с. Вишня, Украйна (до гр. Виница.) Тук той лекува болни от цяла Русия и Украйна. Руският император Александър II се сеща за него по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Самият император е в България през август 1877 г. Пирогов като ненадминат хирург и организатор е нужен на фронта на военните действия. По време на войната в страната ни са проф. Боткин - личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия, проф. Склифасовски - световно известен хирург, проф. Ерисман - създател на руската медицинска хигиенна наука. Макар и 67-годишен, Пирогов приема да пристигне в България при условие, че му бъдат дадени неограничени права на действие. Неговото желание е удовлетворено. На 10 октомври 1877 г.
докторът идва в България в с. Горна Студена Плевенско, където е главната квартира на руското командване. Незабавно започва мащабната си дейност, като обследва, организира, проверява ефективността на лечението, занимава се с войнишкото облекло, храненето, презимуването на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминал с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета руска площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира и много българи.
През декември 1877 г. Пирогов се завръща във Вишня, за да бъде отново забравен. В малкото селце умира през 1881 г. Признателни българи издигат в негова чест 26 обелиска
3 ротонди и един паметник в Скобелевия парк в Плевен. В с. Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден парк-музей "Н.И. Пирогов". Най-престижното лечебно заведение за спешна медицинска помощ в България носи името на Н.И. Пирогов. Днес "Пирогов" означава поредния спасен човешки живот...
Ненапразно всички наричат хората с бели престилки от тази болница пироговци. И това е най-голямото признание към великия доктор.

На последния си юбилей през 1881 г. Н.И. Пирогов вдига тост: "Като човек на миналото, минавайки мимолетното настояще, пия за светлото бъдеще!"

Останалото е мълчание!


Д-р Кънчо Марангозов

Александр Харчиков Алёша

сряда, 21 септември 2011 г.

НАГРАДА ЗА БЕЛЕНСКИТЕ РУСОФИЛИ

България и Русия - винаги заедно

8-ми национален събор на русофилите 10.09.2011

БЕЛЕНЧАНИ НА ШИПКА







































На път за яз. Копринка, където се проведе Осмият национален събор на приятелите на Русия, група от над 60 беленчани посети връх Шипка. Там заедно с официолните лица и делегация от Русия, групата от Бяла поднесе цветя и отдаде заслужена почит на загиналите за свободата на България руски воини и български опълченци.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

вторник, 17 май 2011 г.

Максим Трудный возраст

понеделник, 9 май 2011 г.

9 МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА