петък, 17 септември 2010 г.
четвъртък, 16 септември 2010 г.
четвъртък, 12 август 2010 г.
вторник, 10 август 2010 г.
четвъртък, 5 август 2010 г.
вторник, 27 юли 2010 г.
Годишнина от основаването на Москва
На 27 юли 1147 г. е основана столицата на Русия – Москва. Най-големият в страната политически, промишлен, научен и културен център. Градът се намира на двата бряга на река Москва и около него се формира най-голямата в Русия градска агломерация. Руската столица е и най-големият транспортен възел на Русия, в който се събират 11 железопътни, 13 шосейни линии, има 3 речни пристанища, 4 летища. В Москва има 76 висши учебни заведения, 31 професионални театри, над 70 музея и др. Тук се намира най-голямата в страната библиотека. За първи път градът се споменава в летописи от 1147 г. От ХIII в. е столица на Московското княжество, а до 1712 г. – на Руската държава. След пренасянето на столицата в Петербург през 1712 г. Москва запазва значението си на втора столица. От 1918 г. Москва отново е столица на Русия, а от 1922 г. – на СССР. Градът става свидетел на тежки отбранителни битки по време на нашествията на Наполеон I (1812 г.) и Хитлер (1941 г.) - а, когато руските войски изоставят Москва без бой - след Бородинската битка (26 август 1212 г.) с тях заминава и половината от столичното население. С влизането на войските на Наполеон в Москва започват пожари, които продължават 6 дена. Огънят унищожава около 75% от домовете, изгарят пазари, магазини, фабрики, пострадал е и Кремъл. Самият Наполеон счита, че опожаряването на града е по заповед на самите руснаци, но Москва запазва голяма част от архитектурните си паметници от ХIV-ХХ в. Домакин е на ХХII Олимпийски игри през 1980 г.
неделя, 25 юли 2010 г.
събота, 24 юли 2010 г.
С ДНЕМ ВОЕННО - МОРСКОГО ФЛОТА!
С ДНЕМ ВОЕННО – МОРСКОГО ФЛОТА, ДОРОГИЕ ДРУЗЬЯ!
ЖЕЛАЮ ВСЕМ ВАМ КРЕПКОГО ЗДОРОВЬЯ И ОПТИМИЗМА…
ЗНАЮ, ЧТО ЗАВТРА БОВЕВЫЕ КОРАБЛИ БУДУТ НА ПАРАДНОЙ ЛИНИИ - ОТ БАЛТИЙСКОГО МОРЯ ДО ТИХОГО ОКЕАНА. Я ТОЖЕ ПРИСОЕДИНЯЮСЬ К ЭТОЙ ДАТЕ И ПО ПРИМЕРУ ПОДВОДНИКА ТИХООКЕАНСКОГО ФЛОТА КАПИТАНА ВТОРОГО РАНГА В ОТСТАВКЕ НИКОЛАЯ МИХАЙЛОВИЧА МЕНДУМЕ ПОДНИМУ ФЛАГ ВОЕННО –МОРСКОГО ФЛОТА СЮЗА ССР. ЭТОТ ФЛАГ ВОСТОРЖЕНО ВСТРЕЧАЛИ ТРУДОВЫЕ ЛЮДИ РУСЕ В СЕНТЯБРЕ 1944 г. Я ТОЖЕ ВСТРЕЧАЛ БРОНЕКАТЕРА И ВСПОМОГАТЕЛЬНЫЕ КОРАБЛИ ТОЙ САМОЙ ДУНАЙСКОЙ ФЛОТИЛИИ, КОТОРЫЕ ПОСЕТИЛИ НАШ ГОРОД С ДРУЖЕСКОЙ ВИЗИТОЙ В 1970 И 1986 Г. АХ, КАКОЙ САЛЮТ ДРУЖБЫ БЫЛ ТОГДА – И С БЕРЕГА, И С БОРТА ФЛАГМАНСКОГО КОРАБЛЯ!
ВАШ ЛЮБОМИР ИВАНОВ
182 години от рождението на Чернишевски
В На този ден - 24 юли 1828 г. е роден Николай Чернишевски, руски философ-утопист, икономист, революционер-демократ,редактор,публицист и писател. Той е човек с ярко изявени демократични убеждения, обявяващ се за премахване на крепостничеството, за промяна на обществените отношения, за усъвършенстване на човека, чрез по-добро образование и възпитание.
Върху формирането на мирогледа на Чернишевски силно влияят класиците на немската философия, английската политическа икономия и френския утопичен социализъм. Особено силно е влиянието на Висарион Белински и Александър Херцен. При завършването на университета той вече е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм.
Чернишевски защитава магистърска степен на тема: “Естетическите отношения на изкуството към действителността”, полагайки началото на материалистическата естетика в Русия.
Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на крепостничеството. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава реализма в литературата и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа.
След 1857 г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия. Заедно с Херцен става един от създателите на народничеството. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството на 19 февруари 1861 г. В най-известното си произведение – романа “Какво да се прави” (1862-1863 г.) Чернишевски описва живота на хората от новото общество - “разумните егоисти”, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото.
Заради своята политическа и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден през 1864 г. на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир. След като изтърпява каторжното наказание, през 1871 г. той е заселен във Вилюйската крепост, където живее до 1883 г., когато му е разрешено да живее в Астрахан под постоянен полицейски надзор.
През юни 1889 г. Чернишевски получава разрешение да живее в родния си град Саратов, където умира на 29 октомври с.г.
сряда, 21 юли 2010 г.
понеделник, 19 юли 2010 г.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Наталия Сорокина изнесе концерт по случай 133 години от освобождението на Бяла от турско робство.
Певицата остана впечатлена от признателността и уважението, което изпитват беленчани към своите руски братя, от съхранената памет и запазените знаци на дружбата между двата народа.
сряда, 14 юли 2010 г.
35 години от съвместния полет и срещата в космоса на «СОЮЗ» и «АПОЛО»
На 15 юли 1975 г. от космодрума Байконур в 15 часа и 30 мин. стартира ракета «Съюз», която изведе в околоземна орбита космическия кораб «Съюз – 19» с космонавтите Алексей Леонов - командир и Валерий Кубасов - бордови инженер. След 7 часа и 30 минути от нос Канаверал беше изстреляна ракетата с американския космически кораб Аполо, чиито екипаж беше в състав на астронавтите Томас Стафорд - командир, Доналд Слейтън - пилот и Ванс Бранд - пилот на модула за свързване. По замисъла на съвместната програма предстоеше скачване на околоземна орбита, а за САЩ, това е последният пилотиран космически полет до старта на Космическата совалка през 1981 година. На 17 и 19 юли се извършват 2 скачвания със съветския космически кораб «Съюз». Извършват се съвместни и самостоятелни научни експерименти, които доказаха, че мирното сътрудничество в космоса е възможно, че това е най-правилният път към мирното използване и овладяване на космическото пространство.
Прави са: Стафорд и Леонов, седнали: Слайтън, Бранд и Кубасов
/Публикацията е подготвена от Любомир Иванов - Русе/
неделя, 4 юли 2010 г.
събота, 3 юли 2010 г.
5 ЮЛИ- ВЕЛИКИЯТ ДЕН ЗА БЯЛА
На 5 юли 1877г. към Бяла настъпва 12 кавалерийска дивизия под ръководството на генерал-майор Александър Арнолди, 12 драгунски Стародубовски полк и 19 конна батарея, носейки на щиковете си свободата. На стария каменен мост, построен от Колю Фичето, се стича цялото беленско население да посрещне по стар български обичай, с хляб и сол, освободителите. Учителят Стефан Маринов ги приветства, свещеник Иван Попстефанав благославя присъстващите.
Стратегическото разположение на Бяла му определя място на важен опорен пунк на Русчукския отряд във войната. На 20 юли от Свищов пристига Главната руска квартира. Макар и за кратко, до 13 август в града ни са: руският император Александър ІІ, военният министър Дмитрий Милютин, лекарят Сергей Боткин, граф Николай Игнатиев, историкът Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски, Великият княз Александър Александрович и други военни и граждански дейци. Провеждат се два военни съвета, чиито решения имат стратегическо значение за цялостния ход на войната. На един от военните съвети, на 2 август присъства и генерал Гурко с него е и бъдещият български княз Батенберг. Дълго време из страната се разказва за хорото, което беленчани организират в чест на Освободителите. На това хоро Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”. Две красиви беленски момичета, Русана и Христина Върбанови играят ръченица пред императора. Очарован от красотата на момичетата, от пъстротата на носиите, от танца, Александър ІІ им подарява по една жълтица.
От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления, които могат да поберат 18 батальона без резервите. Целта е да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник, Варна, Силистра, Русе и Шумен, към Плевен и София. В Бяла са складирани множество храни и медикаменти. На брега на Янтра са разположени две военновременни болници – 48 и 56. На 22 август 1877г. там са настанени 800 ранени от битката при Абланово. На лечение в една от болниците е и руският писател Всеволод Гаршин, ранен при с.Светлен. Като милосърдна сестра в 48 болница работи и баронеса Юлия Вревская. На 5 февруари 1878г. умира от тиф. За нея Виктор Юго казва:”Розата на русия, откъсната на българска земя”, а Тургенев не може да се примири със смъртта и до края на живота си. Днес гробът на Вревская е винаги покрит с цветя.
През есента на 1877г. в Бяла пристига видният руски хирург академик Николай Пирогов като инспектиращ военновременните болници. По негова преценка двете болници изпълняват дейността на четири такива.
Смели беленчани се включват в Опълчението, като участват в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Незабравими ще останат имената на Станчо Куев, Георги Николов, Георги Дюлгеров, Григор Игнатов, Иван Димитров, Харалампи Сапунов и др.
През 1907г. по идея на Стоян Заимов сградата, в която са се провеждали военните съвети е превърната в къща-музей „Освободителна война”.
Татяна Йорданова
уредник в музей „Освободителна война” гр.Бяла
Царят в Бяла
Сред селото, на поляна,
гайдата пищи
и хорото се зафана,
буйно се върти.
Моми скачат пременени
с пролетни венци,
до тях с шапки накривени
младите момци.
Пред хоро (каква картина!)
царят е на трон.
В тая весела дружина
весел е и он.
И пред него селци прости
стоят прави там:
царят им дошъл на гости –
празник е голям!
Те се чудят, те ожидат
що ли ще рече!
Доживяха, за да видят
царското лице.
Ала той им дума: „Братци,
седнете и вий!” –
Всички сядат. Всяко сърце
сладко в гърди бий.
и всички наред
си чибучките запалят,
кат пред своя кмет.
Той ги гледа, той ги пита
с глас приветен, тих
и за хора той ги счита,
става равен с них.
И в очи им се набират
сълзи в тоя миг
и се чудят как разбират
неговът език.
Гайда ручи и момите
скачат, рипат с смях,
и провикват се момците
весело до тях.
И при тия прости хижи,
при тоз весел звук
цар забравя слава, грижи,
трон и Петербург.
А пък селци се подръпнат
и другар с другар
се поглеждат и си шъпнат:
„Колко харен цар!”
Иван Вазов
Свищов, август 1877г.
четвъртък, 1 юли 2010 г.
Космонавтът Георги Иванов на 70 години
/ На снимката: Посрещане на Г.Иванов в музея в Бяла през 1980 година, една година след полета/
Навършват се 70 години от рождението на Георги Иванов, балканджията от Ловеч, смелият български авиатор, който пръв от българите полетя през 1979 г. в космоса на борда на съветския космически кораб «Союз-33». Полетът на българин в околоземното пространство беше едно ново, още по-ярко проявление на великата дружба между нашите народи. Вековният наш закрилник - дядо Иван - в лицето на Съветска Русия, не забрави в това епохално дело, проникването в космоса, да помисли и за нас, българите. По време на този уникален полет, заедно с Николай Рукавишников (1932 – 2002 г.), Георги Иванов хладнокръвно срещна голямата и неочаквана опасност, довела до отменяне на скачването с орбиталната станция «Салют – 6». След благополучното завръщане на синята планета и триумфалното посрещане, Георги Иванов с достойнство преодоля и друга, не по-малка трудност – вниманието и славата, с която го удостоиха всички честни хора в България. Но изпитанията не свършиха до тук. Само десетина години по-късно, в условията на така наречения «преход», подхвърлил съдбините на Родината в ръцете на самозабравили се еснафи или откровени предатели, неговият подвиг беше подложен на преоценка и съмнение, достигащи до отрицание. Героят от космоса посрещна и това с присъщото му спокойствие и достойнство. Нека на този ден ние, русофилите от Бяла, му пожелаем крепко здраве, нека златните звезди на Герой на Съветския Съюз и Герой на Народна република България да блестят дълги години на гърдите му, за завист и ярост на враговете.
Русофилите от Бяла
Концерт на Наталия Сорокина в Бяла
В България гостува известната руска певица Наталия Сорокина. Тя е позната не само в Руската федерация като една от видните певици на музикалното обединение "Петербург-концерт", но и в страни като Франция, САЩ, Финландия, Япония и др., където през годините е гостувала многократно. Наталия Сорокина изпълнява руски романси и руски естрадни и народни песни.
Концертът се организира от Общинската организация на Национално движение русофили - Бяла и се посвещава на Деня на освобождението на Бяла от турско робство - 5 юли.
Поканват се жителите и гостите на града.
Начало: 19.00 часа на 10 юли 2010 год.
Място: Народно читалище "Трудолюбие 1884" - гр. Бяла
Вход свободен.
сряда, 30 юни 2010 г.
АЛЕКСАНДЪР АРНОЛДИ – ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА БЯЛА
Вървя по малката уличка „Арнолди”, почти в самия център на град Бяла, и мисля за него – генералът на бял кон, донесъл свободата на моите прадеди. От дистанцията на времето ония години ми изглеждат като приказка. Приказка с много герои, истински герои. Приказка в която има и добро и зло, често преливащи се...
Руско-турската война е обявена. На 26 срещу 27 юни руските войски преминават река Дунав при град Свищов. Само генерал с дългогодишен военен опит и множество високи отличия за храброст, какъвто е Александър Арнолди, може да се справи с особено важната задача, да пази от изненади левия фланг на настъпващата на юг руска армия. Бъдещето на Арнолди като военен е предопрнеделено още от самото му раждане.Роден на 21 април 1817г. в семейството на известния артилерийски генерал Иван Каролович Арнолди. Бащата участва във всички войни на Русия с Наполеон. И въпреки че в една от битките загубва левия си крак продължава да служи в кавалерията до края на живота си. При такъв баща-герой Александър Арнолди няма как да не стане военен. Завършва Петербургския пажски корпус през 1837г. като получава чин корнет. Интересува се от литература и живопис. Рисува повече от добре. Служи заедно с Лермонтов в Гродненския хусарски полк, като е и заедно с него в Кавказ по време на дуела и смъртта му. Арнолди е племенник на декабриста Николай Лорера и доведен брат на Александър Смирнов, на когото Лермонтов посвещава свое стихотворение. Отношенията между Лермонтов и Арнолди не са особено добри, но поета не е симпатичен и на останалите си колеги. Смятан е от съвременниците си за горд, необщителен, обичал да се подиграва, държал се дръзко, правел обидни забележки. Александър Арнолдине е учуден,че Мартинов убива Лермонтов на дуел, пише генералът в своите спомени. Отношенията между тях са били доста обтегнати, а и ако не Мартинов, все някой е щял да убие поета. Спомените на Арнолди за Лермонтов са най-ценни с фактологичния си материал за живота на Гродненския полк. Запазени са множество скици на паметните Лермонтовски места.
По време на Кримската война от 1853-1856г. Александър Арнолди е в състава на руските войски, които охраняват Балтийското крайбрежие. По-късно през 1868г. е произведен в чин генерал-майор.
По време на Освободителната война от 1877-1878г. като командир на І бригада на ХІІ кавалерийска дивизия, след схватка с турците при с. Ценово освобождава Бяла на 5 юли 1877г. като нашият град става второто освободено селище след град Свищов. След това под негово командване войските продължават да се бият с врага при селата Обретеник, Иваново, Щръклево. По-късно на 5 септември 1877г. участва в боевете при Кацелово. За проявена храброст в тези сражения Арнолди е награден със златна сабя с надпис „За храброст”. В края на септември същата година е назначен за командир на ІV кавалерийска дивизия в отряда на генерал Гурко. Взема участие в боевете при Долни Дъбник и Телиш. За проявена храброст получава орден „Св. Владимир” ІІ степен с мечове.
При Плевен и зимното преминаване на Стара планина Арнолди обезпечава с войските си десния фланг на отряда на генерал Гурко. За проявен героизъм отново е награден. Този път с орден „Бял орел” с мечове.
От 10 януари до края на юли 1878г. Александър Арнолди е военен губернатор на София, след което заминава за Русия. Умира през 1898г.
В знак на признателност беленчани назовават на негово име една улица, близо до центъра на града, между улиците „Георги Бенковски” и „Хаджи Димитър”. А 5 юли остава една от най-светлите дати в историята на Бяла.
Татяна Йорданова
уредник в музей”Освободителна война” Бяла
неделя, 27 юни 2010 г.
сряда, 23 юни 2010 г.
Русия отбелязва 100-годишнината на Александър Твардовски
/Публикува се по препоръка на Любомир Иванов от Русе/
Цяла Русия отбелязва 100-годишнината от рождението на поета Александър Твардовски. В Литературния музей беше открита експозиция, където са представени лични предмети на поета и работното бюро от редакцията на списание „Нов свят", което той оглавяваше много години. Именно при Твардовски в списанието беше публикуван романа „Един ден на Иван Денисович" на Александър Солженицин. За това той беше подложен на жестока критика, както и за първите публикации на Борис Пастернак и Чингиз Айтматов. Основните тържества, посветени на юбилейната дата, се провеждат в родната за поета Смоленска област.
/Биография на А.Твардовски: страницата на списание "Литературен свят"- http://geom-bg.com/?p=7440 /
Още за А.Твардовски:
http://www.sovross.ru/images/pdf/ot_zap208.pdf
вторник, 22 юни 2010 г.
МЫ - РУССКИЕ ! С НАМИ БОГ !
На 22 - ри юни 1941 година, в 4 часа сутринта, хитлеристка Германия напада вероломно СССР, нарушавайки ПАКТА ЗА НЕНАПАДЕНИЕ.
Започва ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА на съветските народи, война, която ще промени милиони човешки съдби. Война, която ще промени световната история.
Война, в която обикновения български народ извърши чудеса от храброст, включвайки се в световната антифашистка борба.
Поклон пред героите!
понеделник, 21 юни 2010 г.
Първанов награди Евгений Примаков
Почетен знак на президента на България връчи държавният глава Георги Първанов на акад. Евгений Примаков.Отличието му е присъдено за забележителни постижения в областта на науката, публицистиката, международната политика и големия принос за развитието на приятелските отношения между България и Русия.
Георги Първанов изтъкна научните и дипломатически постижения на бившия руски премиер и шеф на външното разузнаване, както и опита му в управлението на Русия.
Примаков започва кариерата си от журналист международник - специалист по арабския свят. Отдавайки се на научна дейност, ръководи два авторитетни научни центъра - Институт по изтокознание и Институт по световна икономика и международни отношения.
През 90-те години е активно ангажиран във вътрешнополитически план - председател е на горната камара на руската Дума. Ръководител на външното разузнаване на Русия, министър на външните работи и министър - председател на руската федерация във важен и критичен период. По-късно, макар и не пряко ангажиран с управлението, става председател на Търговско-промишлената плата на Руската федерация.
Евгений Примаков коментира, че е дълбоко трогнат и че тази награда засилва увереността му от необходимостта да съдейства още повече за развитието на отношенията между двете страни.
Потенциалът е голям - историята, близостта и перспективите са добри, защото се основават на морала и разума, добави Примаков.
Първанов отбеляза, че във времената, когато българската дипломация беше поставена на изпитание във връзка с казуса с медиците ни в Либия, един от дипломатите, с които често се консултирахме беше именно Примаков.
По думите му влиянието на кризата оказва влияние върху българо-руските отношения от гледна точка на стокообмена и руските инвестиции, но винаги е имало позитивна тенденция в контактите между двете страни.
Първанов изтъкна и че Примаков винаги е бил радетел за развитието на добрите отношения между Русия и България.
Стана добра традиция неговите визити у нас да бъдат съпътствани с издаване на някоя от книгите му на български език. Традицията бе спазена и този път, отбеляза още Първанов.
Държавният глава проведе близо едночасов разговор с Евгений Примаков, по време на който са коментирали двустранните отношения, както и важни международни проблеми.
неделя, 20 юни 2010 г.
събота, 19 юни 2010 г.
Среща на беленските русофили
Общинската организация на Национално движение русофили в Бяла проведе поредната си среща. Този път тя беше по повод участието на беленски деца и младежи в организирания от Националния съвет на НДР и Националния военноисторически музей конкурс "България - Русия, традиции и бъдеще" с основна тематика посветена на 65-годишнината от победата над фашизма. Конкурсът беше обявен с подкрепата на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Синдината на българските учители и Министерството на образованието, младежта и науката.
В надпреварата се включиха ученици от СОУ "П.Волов"- Бяла. С рисунки се представиха: Тодор Великов, Ивелин Христов, Звездомира Иванова, Денис Бекиров, Борислав Гаджев, Иван Томов, Георги Цветанов, Айджан Бекирова, Мартин Маринчев, Мелин Абдулов и Диляна Иванова. Анжелина Ангелова се представи с есе.
До финалния кръг на национално ниво от цалата страна достигнаха общо535 творби от 30 общини и над 50 учебни заведения.
След като жури от специалисти прегледа всички материали, се определиха победителите в отделните възрастови групи. Церемонията , на която бяха връчени призовете, се състоя в Националния военноисторически музей в София с концертна програма и изложба. За първенците освен грамоти имаше много подаръци - телефони, книги, фотоапарати, DVD-плеари, а за трима участника се обяви голямата награда - екскурзия до Москва. Отличия са получили също така учители и научни ръководители, подпомогнали с дейността си талантливите участници в състезанието и помогнали им да влязат в ролята на журналисти, художници и писатели. Организаторите са споделили в уводните си речи, че не са очаквали толкова масов интерес от български ученици към идеята на конкурса и са останали приятно изненадани от прекрасните разработки, които са получили.
Беленските участници постигнаха изключителен успех. Диляна Костадинова Иванова от X б клас на СОУ"П.Волов" - Бяла спечели Първо място за рисунка и ще има възможността да отиде на екскурция в Москва. Поощрителна награда за рисунка спечели и Денис Бекиров от XIII в клас на същото училище.
На срещата на беленските русофили Любомир Спирдонов - председател на Общинския съвет на НДР в Бяла, поздрави всички участници и им връчи грамоти. Трима от тях: Денис Бекиров, Диляна Иванова и Анжелина Ангелова, отличени от беленската русофилска организация, бяха наградени с участие в Събора на приятелите на Русия, ежегодно провеждащ се на язовир "Копринка" през м. септември.
Признание и грамоти получиха и учителите Анка Минчева, Любомира Неделчева и Милена Иванова за оказаната помощ.
Приветсквие към участниците в срещата и поздравление към младите творци отправи Любомир Иванов представител на русофилите от гр. Русе.
Срещата продължи до късно с много дружески разговори, руска музика и почерпка за всички участници.
