неделя, 30 декември 2012 г.
четвъртък, 27 декември 2012 г.
неделя, 16 декември 2012 г.
вторник, 4 декември 2012 г.
София прие най-големия международен форум за млади руснаци
Неделя | 2 Декември 2012 |
В събитието взеха участие представители на руските общности в 27 държави от Европа и ОНД
През изминалите събота и
неделя Руският културно-информационен център в София събра десетки младежи от
руски произход, представители на младежки организации от България, Русия и 25
държави от Европа и ОНД. Повод стана третото издание на ежегодния Международен
младежки форум „Младежта гради бъдещето“ (Молодежь строит будущее), посветен на
руската култура и език сред представителите на руските общности в други страни.
Форумът е най-голямото
мероприятие от подобен характер, което се провежда извън границите на Руската
федерация. Присъствието на делегати от почти всички държави на Стария
континент, участието на руски държавни и неправителствени организации и все
по-големият отзвук, който намира в руските медии, го превръщат в културно и
политическо събитие от значителен мащаб, коментират организаторите.
Младите хора от руски произход в европейските страни – много от
тях деца на смесени бракове между руснаци и граждани на съответните държави –
играят ролята на мост към културата на Русия и допринасят за приятелския и
конструктивен двустранен диалог, каза също Стоянова.
В събитието участваха младежи от руски организации в България,
Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, Словакия, Чехия,
Унгария, Австрия, Италия, Германия, Великобритания, Ирландия, Норвегия, Швеция,
Финландия, Белгия, Холандия, Люксембург, Украйна, Беларус, Абхазия, Турция,
както и от самата Русия.
В течение на двата дни от форума делегатите взеха участие в
няколко работни заседания, посветени на теми като лидерството сред младите,
младежките творчески инициативи, интернет като платформа за разпространение на
руския език, културните и обществени инициативи на младежите от руски произход в
други държави.
В неделя бе приета и финалната резолюция на събитието. Сред основните
моменти в нея е ангажиментът за организиране на културни и спортни мероприятия,
които да съвпаднат със знаменателни събития в самата Руска федерация –
честванията по повод 400 г. от основаването на династията Романови, 1050-та
годишнина на славянската
събота, 1 декември 2012 г.
петък, 30 ноември 2012 г.
неделя, 25 ноември 2012 г.
ЮРИЙ ЛЕВИТАН - ГЛАСЪТ НА РАДИО МОСКВА, ОБЯВИЛ НАЧАЛОТО НА ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА!
Съществуващите записи за началото на войната и последвалите
ги съобщения на съветското информбюро не са автентични, тъй като през годините
на войната те просто не са били съхранявани. Записани са на магнетофонна лента
през 1950 г. – за историята.
Ако се заслушаш,
Ако се заслушаш,
ще разбереш, че дикторът вече не е толкова млад, а през 1941
г. е бил на 27 години. Разказват, че когато питали Сталин скоро ли ще е
победата, той, усмихвайки се, отговарял: „ Когато другарят Левитан обяви...”„
Говори Москва!”
Дикторският дебют на Левитан, “ най-важният глас” за Русия, започнал в кинотеатър„ Художествен” в гр. Владимир. Но на изпитите в държавния киноинститут момчето с шорти и моряшки потник се провалило с гръм. Но не се предал и започнал да учи за радиодиктор. Преборил се безпощадно с владимирския диалект – четял текстове дори стоейки на ръце – но победил.
Според една легенда посреднощ Сталин чува как по радиото Левитан чете текст от „ Правда” за Близкия изток и не след дълго на 20-годишния диктор - студент от театър “ Вахтангов” , дават да прочете доклада на вожда пред 27-ия партиен конгрес. След това изчел съобщенията за първите герои на Съветския съюз, спасили ледоразбивача „ Челюскин” , новини от строежа на електростанцията и за процеса срещу „ враговете на народа” . След това дошла войната... През деня няколко пъти чел изявлението на съветското правителство за нападението на фашистите над съветската страна.
„ Само едно си спомням – болката и гневът препълваха сърцето ми – си спомня Юрий Борисович. Включвайки микрофона, произнесох: „ Говори Москва...” , но почувствах, че не мога да продължа. Пауза. Светна светлинното табло: „ Защо мълчите?” Стегнах се и продължих. „ Декларация на съветското правителство...” Колкото повече четях, растеше увереността ми, че ще победим, престъпленията на хитлеристите няма да останат безнаказани” .
В началото на войната Левитан излиза в ефир от Свердловск, където бил изпратен с влак с тялото на Ленин. По десет пъти в денонощието, излизайки на живо в ефир, опровергавал съобщението на хитлеристите за гибелта по време на бомбардировките на Москва на „ личния враг на фюрера” , който те обещавали да обесят на Червения площад. В Урал Левитан живеел в малка дървена къщичка в двора на дома на ул. “ Радишчев” , където се намирал местният радиокомитет. Когато дикторът вървял по затворения двор, го съпровождали няколко сътрудници от НКВД. Никой не искал да рискува най-важния глас на страната.
Всички записи с гласа на Левитан, които слушаме сега, са направени след войната. Дори знаменитият запис, че враг е нападнал СССР, е създаден след войната (най-напред записали гласа на Молотов). Именно на него, заради уникалния му тембър, било поверено да обяви победата над хитлеристка Германия. „ На 9 май 1945 г. имах честта да прочета акта за безусловната капитулация на Германия – си спомня Юрий Левитан, – а вечерта ме извикаха в Кремъл и ми връчиха текста на заповедта на върховния главнокомандващ за победата над фашистка Германия. Трябваше да я прочета след 35 минути.
Левитан
Радиостудиото, откъдето се водеха тези предавания, се намираше недалече от Кремъл, в сградата на ГУМ-а. За да отида дотам, трябваше да пресека Червения площад. Но пред нас беше море от хора. Едва изминахме пет метра и спряхме. Беше невъзможно да се премине. „ Другари, викам аз, пропуснете ни, ние сме по работа! А ни отговарят: „ По каква работа! Сега по радиото Левитан трябва да прочете заповед за победата, ще започнат салюти. Стойте, слушайте и ще видите! ” И изведнъж ни просветна: В Кремъл също има радиостудио, трябва да го прочетем оттук! Бягаме назад, обясняваме ситуацията на коменданта и той командва никой да не спира двама бягащи по кремълските коридори. Часовникът показва 21 часа и 55 минути. „ Внимание! Говори Москва! Великата Отечествена война, която води съветският народ срещу немскофашистките завоеватели, победоносно завърши. Фашистка Германия е напълно разгромена! ”
Фронтоваците и Победата остават за него светиня. Юрий Левитан умира през 1983 г., на поредната си среща с ветераните. Човекът, който за 50 години 60 хиляди пъти застава пред микрофона, за да разкаже на страната най-главното, е погребан на Новодевическото гробище, сред маршалите на Великата Победа.
Дикторският дебют на Левитан, “ най-важният глас” за Русия, започнал в кинотеатър„ Художествен” в гр. Владимир. Но на изпитите в държавния киноинститут момчето с шорти и моряшки потник се провалило с гръм. Но не се предал и започнал да учи за радиодиктор. Преборил се безпощадно с владимирския диалект – четял текстове дори стоейки на ръце – но победил.
Според една легенда посреднощ Сталин чува как по радиото Левитан чете текст от „ Правда” за Близкия изток и не след дълго на 20-годишния диктор - студент от театър “ Вахтангов” , дават да прочете доклада на вожда пред 27-ия партиен конгрес. След това изчел съобщенията за първите герои на Съветския съюз, спасили ледоразбивача „ Челюскин” , новини от строежа на електростанцията и за процеса срещу „ враговете на народа” . След това дошла войната... През деня няколко пъти чел изявлението на съветското правителство за нападението на фашистите над съветската страна.
„ Само едно си спомням – болката и гневът препълваха сърцето ми – си спомня Юрий Борисович. Включвайки микрофона, произнесох: „ Говори Москва...” , но почувствах, че не мога да продължа. Пауза. Светна светлинното табло: „ Защо мълчите?” Стегнах се и продължих. „ Декларация на съветското правителство...” Колкото повече четях, растеше увереността ми, че ще победим, престъпленията на хитлеристите няма да останат безнаказани” .
В началото на войната Левитан излиза в ефир от Свердловск, където бил изпратен с влак с тялото на Ленин. По десет пъти в денонощието, излизайки на живо в ефир, опровергавал съобщението на хитлеристите за гибелта по време на бомбардировките на Москва на „ личния враг на фюрера” , който те обещавали да обесят на Червения площад. В Урал Левитан живеел в малка дървена къщичка в двора на дома на ул. “ Радишчев” , където се намирал местният радиокомитет. Когато дикторът вървял по затворения двор, го съпровождали няколко сътрудници от НКВД. Никой не искал да рискува най-важния глас на страната.
Всички записи с гласа на Левитан, които слушаме сега, са направени след войната. Дори знаменитият запис, че враг е нападнал СССР, е създаден след войната (най-напред записали гласа на Молотов). Именно на него, заради уникалния му тембър, било поверено да обяви победата над хитлеристка Германия. „ На 9 май 1945 г. имах честта да прочета акта за безусловната капитулация на Германия – си спомня Юрий Левитан, – а вечерта ме извикаха в Кремъл и ми връчиха текста на заповедта на върховния главнокомандващ за победата над фашистка Германия. Трябваше да я прочета след 35 минути.
Левитан
Радиостудиото, откъдето се водеха тези предавания, се намираше недалече от Кремъл, в сградата на ГУМ-а. За да отида дотам, трябваше да пресека Червения площад. Но пред нас беше море от хора. Едва изминахме пет метра и спряхме. Беше невъзможно да се премине. „ Другари, викам аз, пропуснете ни, ние сме по работа! А ни отговарят: „ По каква работа! Сега по радиото Левитан трябва да прочете заповед за победата, ще започнат салюти. Стойте, слушайте и ще видите! ” И изведнъж ни просветна: В Кремъл също има радиостудио, трябва да го прочетем оттук! Бягаме назад, обясняваме ситуацията на коменданта и той командва никой да не спира двама бягащи по кремълските коридори. Часовникът показва 21 часа и 55 минути. „ Внимание! Говори Москва! Великата Отечествена война, която води съветският народ срещу немскофашистките завоеватели, победоносно завърши. Фашистка Германия е напълно разгромена! ”
Фронтоваците и Победата остават за него светиня. Юрий Левитан умира през 1983 г., на поредната си среща с ветераните. Човекът, който за 50 години 60 хиляди пъти застава пред микрофона, за да разкаже на страната най-главното, е погребан на Новодевическото гробище, сред маршалите на Великата Победа.
събота, 24 ноември 2012 г.
сряда, 21 ноември 2012 г.
Мая Плисецкая навърши 87 години
Известната балерина Мая Плисецкая отпразнува своя 87-ми рожден ден.
Плисецкая танцува 60 години. Почти 50 от тях прекарва на сцената на Болшой театър, в трупата на който е била приета през 1943 г., след като завършва хореографско училище Москва. Тя е изпълнявала почти всички от водещите роли в класическия репертоар. Само "Лебедово езеро", тя танцува повече от 800 пъти!
вторник, 20 ноември 2012 г.
КОНЦЕРТ НА РУСКИ ПЕСНИ В БЯЛА-19 ноември 2012 г.
РУСКИ ПЕСНИ В БЯЛА
Красимир Манев
Почитатели на руската песен изпълниха пространството в беленския ресторант „Янтра”, за да се насладят на познати и позабравени песни, изпълнявани от Булат Окуджава, както и от известни руски филми. Гост на беленчани беше бардът Милен Тотев. Повече от трийсет години на своите концерти той интерпретира песните на Булат Окуджава. Бардът живее в Ловеч, ръководител е на секция „Бардове” към Клуба на дейците на културата и на секция „Бардове” – Арт ателие „Лик” към Военния клуб в своя град. Член е на Организационния комитет на Международния фестивал за авторски песни и шансони „Вълни и струни” при хотел „Лагуна” в Свети Влас. Милен Тотев е представител на България в международния проект „BARDSUMMIT”. Член е в журито на авторитетни конкурси и е един от инициаторите и Артдиректор на Международния ежегоден Бардфест – Ловеч. Освен че изпълнява руски песни, работи и върху свои авторски. Негови стихове, статии и интервюта са публикувани в регионални, национални и международни издания.
Зам .кметът на община Бяла Любомир Спирдонов връчи Поздравителен адрес и Знака на града от името на кмета.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
